ЛЕНТАТА СВЪРШИ (Т.Е. FLASH КАРТАТА НА КАМЕРАТА) И НЯМАМЕ СНИМКИ ЗА ПОСЛЕДНИТЕ НИ ПРЕМЕЖДИЯ, ЗАТОВА ПРОДЪЛЖАВАМ ОРАЛНО:
 
СЛЕД КРАЯ НА КОНЦЕРТА ИЗЧАКАХМЕ ДА СИ ТРЪГНАТ ТЬЛПИТЕ И ЗАПОЧНАХМЕ ДА ТЪРСИМ НЕЩАСТНИТЕ ДОКУМЕНТИ КАТО ПОДРИТВАХМЕ БОКЛУЦИ ИЗ ЦЯЛАТА ЗАЛА. МОЖЕ БИ ПОДРИТВАХМЕ ВЕЧЕ ЧАС, КОГАТО ИНА НЕ ЗНАМ ОТКЪДЕ ИЗВАДИ ТОЛКОВА АКЪЛ И ПРЕДПОЛОЖИ: "ТО АКО НЯКОЙ ВЗЕМЕ ПОРТФЕЙЛА СИГУРНО ЩЕ ОТИДЕ НА НЯКОЕ СВЕТЛО И СКЪТАНО МЯСТО, ЗА ДА ГО РАЗГЛЕДА, А КЪДЕ Е СВЕТЛО И СКЪТАНО?" "В ТОАЛЕТНИТЕ" - ОТГОВОРИХМЕ НИЕ В ЕДИН ГЛАС.
 
СТОРИ МИ СЕ СУПЕР-ЛОГИЧНО И СЛЯЗОХ ПО СТЪЛБИТЕ ДА ПРОВЕРЯ. ТОАЛЕТНИТЕ БЯХА НАВОДНЕНИ И СУПЕР-МРЪСНИ. НАВСЯКЪДЕ ИМАШЕ ЧАШИ ОТ НАПИТКИ, СТЪПКАНИ И ПОЧТИ СТАНАЛИ НА КАША ПАРЧЕТА ТОАЛЕТНА ХАРТИЯ, ФАСОВЕ И Т.Н. ВЛЯЗОХ В ПЪРВАТА ТОАЛЕТНА, РАЗГЛЕДАХ - НИЩО... ВТОРАТА - ПАК НИЩО, ТРЕТАТА - НИЩИЧКО... ОСТАВАШЕ САМО ЕДНА: ВЛЯЗОХ В ЧЕТВЪРТАТА КАБИНКА БЕЗ ПОЧТИ НИКАКВА НАДЕЖДА, НО КОГАТО ПОГЛЕДНАХ В КОШЧЕТО ЗА БОКЛУК НЕЩО ПРИЯТЕЛСКО СИНЬО МИ НАМИГНА ВЪТРЕ: КАРТАТА МИ ЗА МЕТРО.
 
БРЪКНАХ В КОФАТА, КОЯТО БЕШЕ ДО ПОЛОВИНАТА ПЪЛНА С ВОДА И ИЗВАДИХ КАРТАТА. ИЗОБЩО НЕ СЕ УЧУДИХ КАТО ВИДЯХ ИМЕТО СИ НА НЕЯ. ПРОДЪЛЖИХ ДА БЪРКАМ КАТО СЕ ЧУВСТВАХ КАТО EWAN MCGREGOR В TRAINSPOTTING. ПОСТЕПЕННО ИЗВАДИХ ТАЛОНА ЗА КОЛАТА, ЗЕЛЕНАТА КАРТА, КУП БЕЗПОЛЕЗНИ ЛИСТЧЕТА И БЕЛЕЖКИ, НАКРАЯ ЗАД ТОАЛЕТНАТА ЧИНИЯ СЕ ПОДАДЕ И ЗАДГРАНИЧНИЯ МИ ПАСПОРТ. ЩЯХ ДА ПУКНА ОТ КЕФ: ДА ОТИДЕШ В СКОПИЕ НА КОНЦЕРТ НА STRANGLERS, ДА ТЕ ОГРАБЯТ И ПОСЛЕ ДА СИ НАМЕРИШ ПОЛОВИНАТА ДОКУМЕНТИ В СКОПСКИ КЕНЕФ МИ СЕ СТРУВАШЕ МЕГА-ПЪНКАРСКО. СЛОЖИХ НЕЩАТА ВЪРХУ ПОРТФЕЙЛА, КОЙТО СЪЩО БЕ ТАМ И ИЗЛЯЗОХ С БАВНА СТЪПКА, КАТО ОТ РЪЦЕТЕ МИ СЕ СТИЧАШЕ ВОДА.
 
ВСИЧКИ УЖАСНО МНОГО СЕ ЗАРАДВАХА, ЗАЩОТО, ВЪПРЕКИ ЧЕ ЛИПСВАХА ДЕБИТНАТА КАРТА, ЛИЧНАТА КАРТА, ШОФЬОРСКАТА КНИЖКА И ПАРИТЕ МИ, ВСЕ ПАК ТАЛОНА ЗА КОЛАТА И ЗАДГРАНИЧНИЯ МИ ПАСПОРТ БЯХА СПАСЕНИ, А ТОВА ОЗНАЧАВАШЕ, ЧЕ ПОНЕ ИМАМЕ ШАНС ДА СЕ ПРИБЕРЕМ В БЪЛГАРИЯ.
   
ИЗЛЯЗОХМЕ ОТ ЗАЛАТА. ВАЛЕШЕ ДЪЖД. НА МЕН МИ ЩУКНА, ЧЕ ИСКАМ ДА ОТИДА ДО НЯКОЙ ПОЛИЦЕЙСКИ УЧАСТЪК И ДА СЪОБЩЯ, ЧЕ СА МЕ ОГРАБИЛИ. ЗАПОЧНА ЕДНО МЪЧИТЕЛНО РАЗПИТВАНЕ НА МЪРЗЕЛИВИ ПОЛИЦАИ И УПЛАШЕНИ ХОРА ПО ПЪТИЩАТА. ЧАСЪТ БЕШЕ 4 СУТРИНТА, А НИЕ ОБИКАЛЯХМЕ ПО ЕДНИ УЛИЧКИ И СЕ ЧУДЕХМЕ КАКВО ЛИ Е ИСКАЛ ДА КАЖЕ ОНИЯ ПОЛИЦАЙ С ТОВА "ВТОРИ СЕМАФОР У ЛЕВО, ПОСЛЕ ТРЕТИ СЕМАФОР У ДЕСНО И ПАК У ЛЕВО..." И Т.Н.
 
ОБИКАЛЯХМЕ С ХОНДЬО ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ, И ПО ЕДНО ВРЕМЕ НА ЕДНО КРЪСТОВИЩЕ ВИДЯХМЕ СПРЯЛА ПОЛИЦЕЙСКА КОЛА. СПРЯХ, ИЗЛЯЗОХ И СЕ НАСОЧИХ КЪМ НЕЯ, КАТО ПОДТИЧВАХ ПОД ДЪЖДА... НО КОЛКОТО ПОВЕЧЕ НАБЛИЖАВАХ, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ЗАБАВЯХ КРАЧКАТА СИ. НАЙ-НАКРАЯ СПРЯХ И ГУЗНО СЕ ВЪРНАХ ПРИ ПРИЯТЕЛИТЕ СИ: В КОЛАТА ИМАШЕ МАКЕДОНСКИ ПОЛИЦАЙ, ЗАСПАЛ С ШИРОКО ОТВОРЕНА УСТА. ТАКТИЧНО РЕШИХ ДА НЕ ГО БУДЯ.
 
ПРОДЪЛЖИХМЕ ПРЕТЪРСВАНЕТО НА РАЙОНА. СРЕЩАХМЕ СЛУЧАЙНИ МУНУВАЧИ, КОИТО ИЛИ НЕ ЗНАЕХА, ИЛИ НЕ МОЖЕХА ДА НИ ОБЯСНЯТ ТОЧНО КЪДЕ Е РАЙОННОТО.
 
ПО ЕДНО ВРЕМЕ НА СВЕТЛЬО ТОЛКОВА МУ БЕШЕ ПИСНАЛО ДА ПИТА: "ИЗВИНЕТЕ, ДА ЗНАЕТЕ КАДЕ ИМА ПОЛИЦИЧКУ СТАНИЧКУ?" (ИЛИ НЕЩО ТАКОВА), ЧЕ КОГАТО ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ НАСТИГНАХМЕ С КОЛАТА ЕДНА ГРУПИЧКА МЛАДЕЖИ, ПРОСТО ГИ ПОПИТА: "ПОЛИЦИЯ?". ЕДИН ОТ МЛАДЕЖИТЕ ИЗМЪНКА "НЕ, МЕРСИ...", А ОСТАНАЛИТЕ СЕ РАЗПРЪСНАХА УПЛАШЕНИ...
 
НАКРАЯ ВИДЯХМЕ ПОЛИЦАЙ В НЕЩО КАТО ДЕНОНОЩНА БУДКА. ОТ ВЪЛНЕНИЕ КАТО ВЛИЗАХ СИ ПРЕЩИПАХ ПАЛЕЦА НА ВРАТАТА И ВЛЯЗОХ ВЪТРЕ, ЦЕЛИЯ КЪРВЯЩ И ГО ПОПИТАХ КЪДЕ ИМА ПОЛИЦЕЙСКО УПРАВЛЕНИЕ. НАЛОЖИ СЕ ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ ДА СИ РАЗКАЖА ИСТОРИЯТА, ДОБРЕ ЧЕ ОТ ТОЛКОВА РАЗКАЗВАНЕ ВЕЧЕ Я БЯХ НАИЗУСТИЛ.
 
ПОЛИЦАЯ ПЪК, ВМЕСТО ДА МИ ОБЯСНИ ВЕДНАГА ВЗЕ ДА МЕ РАЗПИТВА ПОДОЗРИТЕЛНО. "ОТ БЪЛГАРИЯ?", "САМО ЗА КОНЦЕРТА СТЕ ДОШЛИ?", "КАКВА Е ТАЯ ГРУПА STRANGLERS?" И ТАКА НАТАТЪК. НАКРАЯ СЛЕД КАТО МУ КАЗАХ, ЧЕ ТОВА МИ Е ЛЮБИМАТА ГРУПА, ТОЙ ПОГЛЕДНА МАГАЗИНЕРА С ИЗРАЗ НА НЕДОУМЕНИЕ И ИЗВЕДНЪЖ ИЗПАДНА В СМЯХ: "ВИЕ ЛУДИ ЛИ СТЕ БЕ? И ПИЧКИ ДА МИ ДАВАТ НЕМА ДА ОТИДЕМ", КАЗА ПРЕЗ СМЯХ. ПОСЛЕ НИ ОБЯСНИ, ТОЯ ПЪТ СУПЕРПОДРОБНО, КЪДЕ ТРЯБВА ДА ОТИДЕМ И НИЕ РАЗБРАХМЕ, ЧЕ ПОНЕ 3 ПЪТИ БЯХМЕ МИНАЛИ ОТ ТАМ И НИЩО НЕ БЯХМЕ ВИДЕЛИ.
 
ТОЗИ ПЪТ СЪВСЕМ ВНИМАТЕЛНО ГЛЕДАХМЕ И НАИСТИНА, ИМАШЕ НЕЩО КАТО ИЗОСТАВЕНО УЧИЛИЩЕ, В КОЕТО МЪЖДУКАШЕ НЯКАКВА СВЕТЛИНА. СЛЯЗОХ ОТ КОЛАТА С ВСЕ ОЩЕ ВЛАЖНИТЕ ДОКУМЕНТИ В РЪКА И СЕ НАСОЧИХ КЪМ ВХОДА, КАТО МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ, ЧЕ МЯСТОТО БЕШЕ ТАКОВА, ЧЕ СЕ СТРАХУВАХ ОТНЯКЪДЕ ДА НЕ ИЗКОЧАТ ДИВИ КУЧЕТА И ДА МЕ ЗАРЪФАТ.
 
КАТО ЧУХА ТРЯСЪКА НА ВРАТАТА, ПОЛИЦАЯТ И ПОЛИЦАЙКАТА СЕ СЪБУДИХА И ВДИГНАХА УЧУДЕНО ЧЕЛА ОТ БЮРАТА. РАЗКАЗАХ ИМ ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ СЪРЦЕРАЗДИРАТЕЛНАТА ИСТОРИЯ И НАСТОЯХ ЗА НЯКАКЪВ ДОКУМЕНТ, С КОЙТО ДА МОГА ДА ДЕКЛАРИРАМ, ЧЕ СЪМ ОГРАБЕН, КАТО НАЙ-ВЕЧЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАХ ЗА ТОВА, ЧЕ СЪМ БЕЗ ШОФЬОРСКА КНИЖКА. "КАКОВ ДОКУМЕНТ, НЕ МОЖЕ", МИ КАЗАХА, "АКО НЕКОЙ ТЕ СПРЕ ДА СЕ ЯВИ ТУК". ТОГАВА АЗ ВЕЧЕ ЗАПОЧНАХ ДА НЕРВНИЧА "КАК ТАКА ДА СЕ ЯВИ БЕ, ЧЕ НИЕ МОЖЕ ДА СМЕ ВЕЧЕ НА ГРАНИЦАТА, КАК ЩЕ СЕ ЯВИ ТУК". "НЕКА СЕ ЯВИ ТУК" ОБАЧЕ СИ ПОВТАРЯХА ТЕ. НАКРАЯ И АЗ ИЗВАДИХ ДОСТА АКЪЛ И СЕ СЕТИХ, ЧЕ СИГУРНО "ДА СЕ ЯВИШ" НА МАКЕДОНСКИ ОЗНАЧАВА ДА СЕ ОБАДИШ ПО ТЕЛЕФОНА. НАПИСАХА МИ НА ЕДНО ЛИСТЧЕ НОМЕРА НА РАЙОННОТО, КАКТО И ТЕЛЕФОННИЯ НОМЕР И МЕ ИЗПРАТИХА ПОЖИВО ПОЗДРАВО. С ТОВА ЛИСТЧЕ СТИГНАХ ДО ГРАНИЦАТА И СЕ ПРИБРАХМЕ В СОФИЯ.